Пейката, сгушена в прашната прегръдка на старото смокиново дърво, много
добре помнеше откога познава Морето. Един ден някакви хора я донесоха на
брега, въртяха я, сукаха я и когато я бетонираха в земята, тя погледна
пред себе си и онемя – не знаеше, че може да има толкова величествено и
неописуемо нещо като морето... Вижте повече
Начало