"Германии" на талантливия поет Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти засяга един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Още повече че става дума за емигрантското битие на един интелигентен и изключително даровит човек, подчинен на недоимъка и унижението. Всеки фрагмент е случка, състояние на шок, на униние, на превъзмогване, на ранима гордост, тоест на преживяна и наблюдавана реалност, онази бавна и мъчително ставаща реалност на личния опит. И най-странното е, че това уж кратко фабулиране на емигрантския живот изведнъж придобива такъв разширен смисъл, че едновременно с изразените тегоби се превръща и в мисловен универсум, макар и да живее в плътта на все същите единични и абсолютно достоверни събития. Защото авторът притежава солидна житейска и творческа позиция, която създава множество тънкостно подбрани примери, в които се разкрива паралелизмът на различните равнища на емигрантското битие. Съпоставени с човешкото съзнание и битие, поетическите изображения, създадени от Владислав Христов, са плод и на неговия непрекъснато търсещ Аз. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят "Германии" сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.
Иван Теофилов
Начало