Поетичната книга на Стойка Маринова (Стоя Винар), наречена “Утрини”
излиза в неласкави, тревожни и безмилостно неуютни времена за човека и
човечеството. Като че ли никога светът не е бил така далеч от Поезията с
нейните послания за красота, нежност, деликатност и близост с природата. Може
би тъкмо такива книги като тази стихосбирка ни трябват днес, за да се сепнем и
да си спомним: има все още утринни прохладни ветрове, има все още зреещи жита,
има примамливо блещукащо море... Има детски смях, мирис на росни цветя и
светлина, светлина, светлина...