Монографията “Аспекти на оценяването в образователни и
социални институции” е предназначена за студенти, преподаватели, базови
специалисти, които проявяват интерес към проблемите на оценяването в
образователни и социални институции.
Оценяването в образователните и социалните институции има
много аспекти. В настоящата колективна монография акцентът се поставя върху
историко-педагогическите, психологическите и социално-педагогическите аспекти.
Вниманието на авторите се насочва към оценяването на учебните постижения на
учениците в училище и към оценяването в социално-педагогическата дейност и
социалната работа.
В първа глава “Изпитите и оценяването в българското училище
през периода 1878-1944 година” с автор Тинка Иванова се представя нормативната
база, проследява се как появата на доцимологията и опитите за реформиране на
изпитната система в Европа влияят върху българското образование, анализират се
някои възгледи на учители и учени по проблема през изследвания период. Търси се
мястото но оценяването в просветните закони и служебните доклади на
министерството. Проучва се дейността на Българската секция за ново възпитание,
свързана с разпространяване на добри практики за оценяване и въвеждане на
тестовете като алтернативни методи за изпитване. Проучванията на учители
относно мнението на ученици за оценяването и пречките към по-висок училищен
успех могат да имат проекции и в съвремието.
Във втора глава “Психологически аспекти на оценяването в
училище” с автор Биляна Великова-Цонкова се анализира спецификата на
оценяването в контекста на педагогическата психология, взаимовръзките между
различните участници в процеса по посока на позитивни и неблагоприятни ефекти
от интеракцията. Разгледани са фактори, които влияят върху самооценката на
ученика, корелиращи с обучителните постижения, с формирането на нови качества
на личността. Дискутирани са мотивацията за успех и избягването на неуспеха,
училищната тревожност, субективизмът в интеракцията между учител и ученик,
спецификите на оценяването на деца със специални нужди. Представени са добри
чуждестранни практики, които дават насоки за търсения в българската
образователна система.
В трета глава “Оценяването в социално-педагогическата
дейност – подходи и критерии” с автор Елена Дичева на преден план се извеждат
системният и структурно-функционалният подход, представят се характеристики на
социално-педагогическата дейност в образователна среда. Анализират се нейните
основни направления и субекти. Във връзка с изследвания проблем се разглеждат
компетенциите на социалния педагог и атестацията като метод за оценяване на
трудовото представяне на педагогическите специалисти. На фокус са поставени
критериите за измерване на ефективността на социално-педагогическата дейност в
училище и работата на социалния педагог.
В четвърта глава “Оценяване на качеството на социалната
работа” с автор Мария Дишкова се представят обекти, субекти, цели на оценяване
в контекста на различни модели на социална работа. Анализират се социалните
услуги в общността и в специализираните институции, свързаната с тях нормативна
база за упражняване на контрол, която е водеща за оценяване на качеството на
социалната работа. Разработен е въпросник за студенти – бъдещи социални
педагози, чрез който те да оценяват качеството на работа на базови специалисти
в различни образователни и социално-педагогически институции, свързани с
тяхната практическа подготовка.
Начало