|
Описание
|
Настоящият
хабилитационен труд изследва трансгенерационната цикличност на принудителния
контрол и нейните импликации върху личностовото съзряване на деца и
подрастващи, функциониращи в условия на семейно насилие, хроничен конфликт и
нарушени релационни модели. Принудителният контрол се разглежда като системен и
продължителен модел на доминиране, който ограничава автономията, нарушава
личните граници и влияе върху развитието на емоционалната регулация,
самооценката, идентичността и способността за изграждане на сигурни
взаимоотношения.
Монографията интегрира достиженията на развойната психология, психологията на
травмата, теорията на привързаността, системния подход и съвременните концепции
за трансгенерационно предаване на насилието. Специално внимание е отделено на
защитните механизми и адаптивните стратегии, чрез които децата се справят с
преживяванията на страх, несигурност, лоялностен конфликт и контрол.
Монографичният труд защитава тезата, че трансгенерационното възпроизвеждане на
принудителния контрол не е предопределено и може да бъде прекъснато чрез ранна,
координирана и възрастово съобразена подкрепа.
|
Начало