Романът „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила” започва и
завършва с думата Нищо, повторена
четири пъти! Не може обаче да има Нищо,
все трябва да има Нещо! Авторът Яндоурек
го търси. И се пита: „Нима Исус би бил против, ако се събуждам до момиче със
зелени очи?”
Загубата на вяра разчиства пътя за бездуховността, за
лъжепророците и сектите, за увлечението по източните философии и по
политическите доктрини, както и за другата крайност – религиозния (и не само
религиозния) фанатизъм, мистицизма, суеверието! Свещеникът, захвърлил расото,
изживява катарзис: „Бих вярвал, но в какво? Няма църква, заслужаваща доверие.
Живот, посветен на Бога, е авантюра. Но и живот без Бог е авантюра!”
Галерия от образи на наши съвременници, обрисувани с ирония
или сарказъм, търсещи Истината в Духовното, в Секса, или и в двете, чиито живот
протича на фона на превратните обществени и политически събития на предела
между двете столетия.
Маргарита Кюркчиева
Начало