|
Описание
|
Поезията е една твърде сложна игра. Такава сложна игра на думи е книгата „Тишината в мен”, само че думи, казани от голям поет. Уверявам ви, в нея няма да намерите никаква тишина, а глас, който раздира тишината. Не съществува никаква опасност Спаска да остарее, въпреки редовете, в които ни напомня за старостта, или пък разговаря със смъртта. Гацева не може да спре да пише стихове и това я прави неостаряваща. Писането на поезия е по-силно от самата нея. Дарба е, а щом ти е дадена свише, ти си длъжен да я носиш и да я раздаваш... Авторката казва, че книгите са подвързаните ни души. И е абсолютно права. Всеки пишещ оглежда себе си в книгите, които създава, и в написаното се гледа като в огледало. Огледалото на „Тишината в мен” е ясно и бистро. Всичко се вижда в него. Няма скрито-покрито... Нелек е пътят, но преодоляванията са станали предпоставка за раждането на поетични бисери.”
|
Начало