|
Описание
|
Бях сам, така сам, че самотата физически тежеше върху мен, и сред тази безбрежна самота за миг, както става в лошите романи, пред мен премина цялото ми бъдеще: не ще се осмеля да издам книгата си, не ще се осмеля да се самоубия, ще се влача през пустите дни и години, все повече и повече забравян, изоставен от всички, без приятел, без надежда, ще пресмятам жълтите си стотинки за прехрана, ще се отчайвам, ще се озлобявам, може би ще стигна и до кофите за боклук. И такава ярост ме обхвана, такава ненавист към Жорж - той ми се беше подиграл за последно, измъквайки се, че изтръгнах пистолета от изстиващата му ръка и изпразних пълнителя в главата му.
|
Начало