Описание
|
УВОД
Целта на предложената монография е комплексното изследване на
съвременния политически маркетинг и неговия стратегически фокус
-политическия брендинг през призмата на световния опит и проявената
специфика на трансформиращото се българско общество при изграждането на
собствен базов модел в рамките на формиращата се демократична
политическа система. Основният акцент е поставен върху политическия
брендинг като най-ефективен маркетингов подход при изграждането и
устойчивото развитие на политическите субекти чрез системата на законите
и принципите на брендинга в съпоставителен анализ с традиционния
политически маркетинг.
Политическият маркетинг е сравнително ново понятие в българската
политическа наука, което заедно с много други понятия от социалната,
икономическата и политическата сфери, навлезе в теорията и практиката,
които се утвърждават заедно с демократичните промени, реализиращи се в
страната след 10 ноември 1989 г.
На българската общественост политическият маркетинг е познат досега
предимно като комплекс от ефективни избирателни похвати и технологии,
което оставя зад рамките на научното познание и критика, на първо място,
историята на феномена (фактор и продукт на разитието на демократичната
политическа система), на второ място, теорията, която заимствайски
постиженията на бихевиоризма и на системния политико-комуникационен
анализ, определя като своя задача открояването и систематизирането на
закономерностите на провеждането на политически и избирателни кампании
като неотделима част на политическия процес, инструмент на политическото
управление и, на трето място, изучаването на националните модели на
политическия маркетинг, както и особеностите на функционирането му.
Последното десетилетие на XX век стана период на интензивно усвояване на
маркетинговите подходи от различни субекти на родния
политико-управленски процес, което отразява необходимостта от
изучаването и усъвършенстването на българския модел на политическия
маркетинг, съчетаващ в себе си общозначими черти, присъщи на западния и
на американския модел, с национално особени и специфични.
|