Авторката на детски книги Мацутани Миоко е родена през 1926 г. в Токио.
Първите й творби се появяват през 1951 г. и могат да се разделят на три
групи: книги, вдъхновени от японския фолклор, като „Таро – синът на
дракона”; детски книжки с картинки, между които е серията „Малкият
Момчан”; и повести на социални теми, където спада и „Моята Ане Франк“.
Повестта е написана под формата на дневник. Когато става на тринадесет
години, малката Юко получава като подарък от майка си пантера от плат,
книгата „Дневникът на Ане Франк“ и бележник с бели листа. Дните
започват да се нижат един след друг и историите изпълват дневника на
малката Юко. Невинните детски преживявания се преплитат със сложните
житейски въпроси за страха, войната и човешката съдба. Ане Франк е
реално съществувала и световноизвестна личност. Това е едно еврейско
момиче, което намира смъртта си на 15 години в лагера Берген-Белзен,
след като две години семейството й се укрива в жилище в Амстердам. По
време на укриването Ане пише своя дневник, издаден посмъртно от
оцелелия й баща. Малката Юко страда за съдбата на своята приятелка,
която от въображаема става истинска. Самата Юко казва, че продължава
неживения живот на Ане. Книгата е наситена с послания към възрастните,
като едно от най-емблематичните е прокарано чрез „вградената“ в
повестта японска приказка за девойката, която връща очите на дявола.
„Аушвиц! Страх сви сърцето ми. Казват, че спомените от войната били
избледнели и забравени. Има обаче нещо по-страшно от забравата, нещо,
което прилича на лековерно невежество. Дали пък девойката, която връща
очите, не съм самата аз? Когато си помислих това, Аушвиц престана да
бъде град в далечна страна и факт от далечното минало, а изведнъж се
превърна в мой собствен проблем“– това споделя авторката в послеписа
към тази книга, която е много интересно четиво както за децата, така и
за възрастните.“
Начало