Изданието бележи
началото на последователен цялостен
превод на български език на „Нравствени
съчинения“. Започва се със „Забележителни
дела и думи“, защото самият Плутарх ги
e създал
като съществено допълнение към „Успоредни
животописи“. Авторът е работил със
съзнанието, че словата на изтъкнатите
личности са събрани „като примери и
зародиши на животоописанията им“. Тъй
като дават възможност да се абстрахираме
от намесата на съдбата, „изказванията
и изявленията, които съпътстват делата,
страданията и успехите, позволяват да
наблюдаваме ясно духовния облик на
всеки“. Така, въпреки че Плутарх залага
в тях претенцията за историчност, тези
афоризми, анекдоти и дори кратки есета
носят заряда на етнокултурна характеристика.
Те ни позволяват да надникнем в
най-скритите кътчета на гръцкия, римския
и варварския характер с техните
добродетели и пороци, със забележителни
примери за приятелство и любов, воинска
доблест, уважение към равностойния
противник, чувство за чест и достойнство
и какво ли още не. Затова не е учудващо,
че към тях се обръщат много поколения
европейци, които ги четат и имитират.
Начало