Предговор
Настоящата книга продължава малко позабравената традиция на Българската федерация по шахмат от продължаване издаването на поредицата „Именити шахматисти“. Този път тя е посветена на състезател от провинцията. Инициативата за това не е на автора, а се осъществява по желание на близки на вече покойния Александър Хаджипетров – изтъкнат представител на шахмата от гр. Бургас. Желателно е възобновеното начинание да бъде последвано и за други наши видни шахматисти, представители на шахматните центрове като Пловдив, Варна, Русе и други градове.
Авторът се надява, че книгата ще предизвика интерес сред широк кръг шахматисти, които се интересуват от творчеството на нашите шахматисти от втората половина на ХХ век, когато бяха постигнати първите високи върхове от развитието на шахмата у нас.
Авторът
Кратки биографични бележки
Александър Хаджипетров е роден на 20 ноември 1926 година в семейството на видния и дълбоко уважаван от съгражданите си Матей Хаджипетров – получил светското си образование във Франция и Швейцария. Той успява да предаде и възпита у сина си редица ценни качества като ученолюбие, задълбоченост, а така също и воля при постигане на своите цели. Още от най-млада възраст малкия „Сашко“ е под надзора на специална гувернантка по народност французойка, от която с течение на дълги години постепенно усвоява френския език, с който той при контактите си по-късно правеше силно впечатление не само с перфектния си стил на изразяване („езика на Молиер“), но и с ясно изявената си висока обща култура. По-късно той завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, вземайки всичките си изпити с оценка „отличен“ и правейки силно впечатление не само на своите състуденти, но и на редица изтъкнати професори от миналото – Стефан Баламезов, Димитър Силяновски, Семьон Демостенов, Иван Апостолов, Петко Венедиков и др.
С шахмата Александър Хаджипетров се запознава 10–12 годишен. Постепенно се оформя като състезател с агресивен стил на игра и особено вещ в остри и инициативни позиции, които провеждаше безкомпромисно. По-неуверен беше в защитата и често изпадаше в цайтноти, където проваляше спечелени позиции.
Основното му израстване като силен състезател бе главно на състезания в София по време на следването си в Университета и малко по-късно, общо взето в периода между 1946–1960 години.
Работата му като юрисконсулт в Бургас постепенно го откъсна от активния шахмат и той се ограничи само в състезания от местен и окръжен мащаб в родния си град. Успява да преодолее сериозно сърдечно заболяване („Ендокардитис лента“), но по-късно преждевременно умира малко неочаквано на 21 февруари 1996 година.
Начало