Оценяйки предшестващия опит в изучаването на глаголицата, трябва да подчертаем, че тази уникална азбука-глаголицата е изследвана предимно като обичайна буквено-знакова азбука, а не като по-сложна система от богословски символи. Предмет на тази книга е именно изследване на графиката на глаголицата като богословска система от символи, която обяснява същността на православното вероучение.
В тази книга за първи път се показва богословския смисълът на имената на всяка буква от глаголицата. Досега в науката съществуват много плахи и неубедителни опити в обяснението на значението на имената на буквите като например: „Аз буквите зная да казва, добре е да живеете много, земята е червей, как мислите, люде, тя/той е нашия покой, речи слово твърдо”. За всяка една буква се показва нейната връзка с евангелския текст, обяснението на символиката, значението на името на буквата и кратък богословски коментар, внимателно подбран като мнение на Светите Отци на Православната ни Църква. Много важна заслуга на този труд е изясняване на произхода на графиката на глаголицата. „Произходът на нейната графика е от древно-християнските символи”. Чрез езика на богословските символи и логическата взаимовръзка на буквите се възстановяват точното графично изписване, на изначалната обла българска глаголица.