Новата поетична книга на Галя Карааргирова „Летя с пречупени криле“ ни изненадва с едно по-различно амплоа на авторката.
След като издаде две книги с проза и една хумористична, сега се появява и първата ґ поетична книга. Затваряйки последната страница си даваме сметка, че в куплетите, които сме прочели има много мъдрост, овладени съмнения и страсти. Има и човечност, и тъга, и едно уловимо съжаление за онова, което е пропуснато в живота.
Говорим за поезия, писана не с химикал, а със сърцето. Авторката на мерената реч е чужда на патоса, на напудрените и фалшиви думи, на показната игра с настроенията и римите. Тук откриваме житейски истини, конкретност, в която прозира едно самокритично разголване на житейските илюзии.
Със своите стихове Галя Карааргирова не се опитва да ни внуши своите мисли и вълнения. Напротив! Тя ни се доверява, кара ни да вярваме в нейната искреност. А когато доверието между автор и читател се е получило, посланията с лекота отиват при този, към когото са отправени. В повечето от творбите ґ сме свидетели на един откровен монолог – авторката разговаря със себе си, обвинява себе си или доказва нещо важно на себе си. И ние, читателите я приемаме такава, каквато е – с поправените и непоправими грешки, с достойнствата ґ.
Тя не е забравила да вкара в мереното си слово и светостта на паметта към родителите, която всеки от нас носи вътре в себе си до гроба. В нейните стихотворения, посветени на най-близките хора, прозира изконното чувство на привързаност и загриженост към тях, на преклонение и уважение към създателите ґ.
Галя Карааргирова не е от т.нар. „тихи поети“. В нейната поезия клокочи вулкан от чувства, настроения и размисли. Поезията ґ е ударна, жива, динамична и вълнуваща.
И никак не е случайно, че приятелството и любовта, човешкото разбиране и дори суетата, са ярката нишка в новата книга на авторката. Тя е една откровена изповед, в която прозира мъдростта от преживяното.
Мъдрост, която е нужна на всеки от нас.
Тодорка Николова
Начало