Тази книга е писана по горещите следи на един от най-вълнуващите мачове в борбата за световната титла през новото столетие. В нея подробно са проследени драматичните събития свързани с елиминирането на българския гросмайстор Веселин Топалов от по-нататъшно участие в борбата за световната титла, след мача в Елиста; борбата на Българската федерация, за коригиране на тази несправедливост и драматичното заседание на Президентския борд на ФИДЕ в Талин през юни 2007 г., на което бе приета нова система за провеждане на световното първенство при мъжете и включването на Топалов в новия цикъл, при това направо на полуфинала. Там където му е мястото!
Този полуфинал трябваше да се играе през втората половина на 2008 г. В края на 2007 г. след турнира за световната купа в Ханти-Мансийск (Русия) стана известен противникът на българския шахматист – американският гросмайстор Гата Камски. Очакванията, че организацията на двубоя ще бъде възложена на единственият кандидат за нея, Българската федерация по шахмат, срещна неочаквана, къде явна, къде скрита съпротива. Направено беше всичко той да не бъде в България, нещо повече, ако може да не се състои. Защо?! В книгата е даден частичен отговор на този въпрос. Мисля, че на този етап не е необходимо да се навлиза по-надълбоко в „кухнята“ на ФИДЕ. Това е сложна тема и за нейното осветляване е необходимо много време. Тук са дадени само онези моменти имащи непосредствено отношение към този мач.
Вярвах, че този мач ще се състои. Вярвах, че той ще бъде в България. Тази увереност се съдържаше в логичния и задълбочен анализ на ситуацията. Веселин Топалов е всеобщ любимец на милиони почитатели на шахматната игра по целия свят, защото той е истински боец, импровизатор, който никога не бяга от борбата, търси красивото, което доставя естетическа наслада на всички истински ценители на шахматното изкуство. Той има и своите врагове. Това са преди всичко част от съперниците му на шахматната дъска, които виждат в негово лице един опасен противник, с когото не може да се влиза в никакви предварителни договорки. „Гросмайсторските ремита“ с него са изключени, а това означава безкомпромисна борба от началото до края, изразходване на огромно количество нервна енергия. Турнир, в който участва Топалов (това са най-силните турнири през последните години) никой не може да се счита за сигурен фаворит. Не случайно Веско е спечелил десетина турнири от ХХ категория и нагоре. Особено ярко се очертаха противниците му след скандалния мач в Елиста с Владимир Крамник. Това преди всичко са привържениците на руския гросмайстор. Крамник и Руската шахматна федерация имат голямо влияние във ФИДЕ и не може да бъде другояче, след като президент на Международната федерация по шахмат е президент на Руска автономна република. ФИДЕ не искаше да насрочва мача Топалов – Камски търсейки друг спонсор, за да не се играе той в България. За привържениците на Крамник беше най-изгодно Топалов изобщо да не бъде допускан в борбата за световната титла. Но след като това вече беше факт, трябваше да се поставят всевъзможни пречки по пътя му към мач за титлата. Наред с организационните пречки, трябваше да се даде възможност Камски да се подготви добре, да му се противопостави, а защо не и да спечели. Това би било най-доброто за тях. Не случайно този мач не беше насрочван до момента, в който Владимир Крамник загуби безславно подарения му мач-реванш за титлата с В. Ананд. Той вече беше аут от борбата. И не се знае дали изобщо някога ще се върне в нея. Може, ако ФИДЕ му даде отново шанс. Тя вече търси такива ходове. Но Крамник сега не е онзи силен шахматист, от него никой не се страхува и той не е интересен. Съпоставяйки плюсовете и минусите на тези разсъждения, не намирах вариант Топалов да не играе мача с Камски. Щеше да бъде много скандално.
Проследяването на отделните събития в шахматния свят през последните две години имащи отношение към двубоя Топалов – Камски са илюстрирани с много документи: писмата които съм изпращал до президента на ФИДЕ Кирсан Илюмжинов и решенията които е вземал Президентския Борд. Дадени са много интервюта, които в една или друга степен хвърлят допълнителна светлина върху събитието. По този начин съм се стремял да дам и други гледни точки.
Систематизирах фактите, защото много от тях не са известни на любителите на шахмата, други се знаят малко и се интерпретират по най-различен начин. Този мач заема определено място в историята не само на шахмата в България, но и в историята на борбата за световната титла. И той трябва да бъде осветлен от всички страни.
Подготовката и провеждането на мача условно може да се раздели на три етапа, всеки от които е много важен. За да се достигне до успешен край трябваше да се спечели предишния. Първият етап беше връщането на Топалов в борбата за световната титла. Той завърши на заседанието на Президентския борд в Талин.
Вторият етап беше свързан с насрочването на мача и подписването на Споразумението между Топалов и Камски за условията, при които ще се проведе мача, и Договора за неговото организиране между ФИДЕ и БФ Шахмат. Той завърши успешно в Дрезден.
Третият етап беше самият мач. Победата на Топалов беше най-добрият завършек на тази борба.
Нарекох книгата „Изстраданата победа“, защото смятам, че това заглавие най-точно отразява всичко, което се случи около и по време на този мач.
15 април 2009 г. Стефан Сергиев
София
....
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Визитна картичка
Спортно-технически резултати
На финалите за републиканско първенство
На полуфиналите
На Световните студентски първенства
На Олимпиадите
На Европейските отборни първенства
Участия в първенствата на USIC
Срещи с националния отбор
Участия в международни турнири в чужбина
Участия в други турнири в страната
„С шахмат се занимавах, докато ми доставяше удоволствие“
Избрани партии
Най-добрите турнири на Атанас Коларов
Указател на противниците по партии
Указател на дебютите по партии
Начало