Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула, без смазката и луфта на компромиса. Героят му е самотен сред другите, бих казал „драстично самотен“, но не търпи определение.
Марин Бодаков
Стихът му разчита преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния обрат, острия рефлекс.
Иван Методиев
„…улицата на Ранчев е шумна и мръсна (да не кажем – мръснишка), персонажите по нея не са деца и гълъби, а скитници, курви, самотни старци, просякини…“
Пламен Дойнов
Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно – не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява“. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет.
Владимир Трендафилов
Начало