Шахматът е индивидуална игра. Всеки сам се бори със своя противник. И в тази борба няма никакво външно вмешателство. Под каквато и да е форма. Това прави играта една от най-чистите и честните. Освен като индивидуален спорт, шахматът е известен и като колективен. Отборните състезания са много интересни и емоционални. В тях освен че всеки играе за себе си, той играе и за своя отбор. И много често решенията, които взема по време на партията са продиктувани преди всичко от интересите на отбора. Първите отборни срещи в България са организирани в средата на 30-те години на миналия век и те са били между отборите на Софийския шахматен клуб и Руския шахматен кръжец. Първата междуградска отборна среща се играе в София на 31 май и 1 юни и е между отборите на София и Варна. През август във Варна е срещата реванш. През 1934 г. отборът на „Дунав" (Русе) гостува в Букурещ на шахматен клуб „Тура", с която се поставя началото на международните междуклубни срещи.
През 1936 г. Българският шахматен съюз сформира Национален отбор, който участва в Турнира на нациите в Мюнхен. Все по-широкото практикуване на шахмата като отборен спорт поставя на дневен ред необходимостта от организирането и провеждането на официални отборни състезания в страната. За да отговори на тази потребност, големият шахматен деятел, един от първите апостоли на българския шахмат, зам. председателят на Българския шахматен съюз Фердинанд Хоринек, учредява през 1937 г. специална купа, носеща неговото име – „Купа Хоринек". За спечелването є се организират отборни състезания, които изцяло са финансирани от него. Провеждат се 3 турнира, като и трите са спечелени от отбора на Студентския шахматен клуб. И тъй като в регламента при първото му провеждане е имало изричен запис, че отбор, който спечели 3 пъти купата, тя остава негово притежание, повече такива турнири не се организират. Турнирите за „Купа Хоринек" изиграват огромна роля за популяризиране и масовизиране на шахмата. Те са предвестникът на днешните държавни отборни първенства.
В първите години след Девети септември 1944 г. за голяма масовизация и високо спортно майсторство в страната трудно може да се говори. Най-силните шахматисти са съсредоточени в София. Затова тук се организират и провеждат всички големи състезания. През 1947 г. Софийската градска секция по шахмат организира Столично отборно първенство между отборите на дружествата на столицата. Това първенство просъществува повече от 30 години и се превръща в голяма школа за много млади шахматисти. През 1950 г. по време на Пловдивския мострен панаир Пловдивската шахматна секция организира отборен турнир с участие на 6 отбора от страната. Този турнир раздвижва духовете.
Бюрото на Републиканската секция по шахмат взема решение за организиране на Републиканско първенство между отборите на съществуващите по това време Доброволни спортни организации (ДСО). Така се поставя началото на Републиканските (Държавните) отборни първенства, които повече от 50 години са и най-интересните и емоционални състезания в страната.
В републиканските, а от 1996 г. наричани вече държавни
отборни първенства са изиграни стотици, може би хиляди хубави партии, които заслужават да намерят място в златната съкровищница на българския шахмат. Много голяма част от тях не са публикувани и не са известни на шахматната ни общественост. Друга немалка част е безвъзвратно загубена.
За да съхраним това, което все още може да бъде съхранено, да спрем нихилистичното отношение към нашето минало и богато наследство, Управителният съвет на Българската федерация по шахмат реши да бъде издаден настоящият двутомник от поредицата „Български шахматни архиви" с избрани партии от отборните първенства. Той се финансира изцяло от бургаския бизнесмен и шахматен меценат Стоян Атанасов.
Сборникът се издава във връзка със 75 годишнината на Българската федерация по шахмат.
20 август 2006 г.
мс д-р Стефан Сергиев
Начало