„Едва не умрях в ледената вода. Усетих зъбите на полярна мечка до лицето си. Преживях температури от -60 °С. Направих отклонение от хиляда и двеста километра, движейки се в пълната тъмнина на арктическата зима. Пръстите, лицето и дробовете ми измръзнаха. Борих се в продължение на пет дни и нощи със спуканата си в някакъв дънер лодка. Загубих цялата си екипировка и се изпържих жив... Арктика е безмилостна. Всичко, с което се сблъсках, беше ново за мен. Намерих смелостта да преодолея някои от препятствията, през които преминах, само защото не подозирах страданията, които причиняват.“
След „Пътешествие до Екватора“, експедицията която го отвежда на околосветско пътешествие по линията на екватора, Майк Хорн извършва друг подвиг: обиколка на северния полярен кръг. Изправен срещу силни ветрове и въздушни течения, той предприема смелото начинание от близо 20 000 километра сам и немоторизиран.
За повече от две години в екстремни условия пръстите му замръзват много пъти, рискува живота си в бурни води, преживява температури от близо -60 °C, успява да се измъкне от Арктическия океан, след като прекосява ледовете му.
В такива тежки условия и най-малката грешка може да доведе до фатални последствия. Майк става свидетел как цялата му екипировка изгаря, докато той е върху леден блок в морето, и успява да се спаси единствено благодарение на добрината на хората от Севера.
Пеша, със ски, с хвърчило, с лодка, с кану или дори с велосипед, Майк продължава напред и не изпуска от поглед поставената цел. За да устоиш на подобни изпитания е необходима не само стоманена воля, но и тяло, което да може да ти се подчинява. А и, разбира се, безупречна подготовка – Майк не оставя нищо на случайността и се възползва от всички знания, които може да получи от предишни пътешественици.
Върху леда ескимосите го научават на много ценни неща: например как да си построи иглу или пък как да различи по следите на една мечка дали е гладна или сита. Когато си на хиляди километри от населените територии, оцеляването ти зависи именно от това...
Начало