|
Описание
|
Цялата
стихосбирка изгражда концепцията си върху основите на активната двойственост
реч/мълчание, присъща за структурата на всяко стихотворение от “Метаморфози”, тъй
като всяко едно пулсира между език/говор и тишина/мълчание, между светло и
тъмно, яве и сън, вода и земя... Всъщност Ацевска практикува това тълкуване на
мълчанието и като предсъстояние, и като следсъстояние, а междувременно
творението се развива, нейното стихотворение се разгъва. Така че песента на
Ацевска е потвърждение за поезия като творение между две тишини (според Катица Кулавкова).
Проследявайки вечната митична тема за метаморфозите, Весна Ацевска многократно улавя
всички възможни (телесни и духовни, митични и съвременни, сънувани и изживяни
наяве, макрокосмически и лични, циклични и неповторими, видими и невидими, лесно
разпознаваеми и фантасмагорично учудени) трансформации... В поетичния свят на
Весна Ацевска има ключова връзка между темата за преобразяваното и самия
творчески акт: самото стихотворение, което говори за метаморфозите, възниква в
резултат на такъв процес... Именно езиковите трансформации, или претворяването
на лексикалния материал в художествен артефакт, преминава като обединяваща
нишка през това поетично писане.
|
Начало