Сборникът от статии и есета под надслов
„Опуси за Духа и Истината“, изведен от
взетата за мото на книгата библейска
максима „Бог е дух; и ония, които Му се
покланят, с дух и истина трябва да се
покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски
анализи на книги и възгледи на писатели
като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги
Константинов и Марин Георгиев, размисли
за книга на българската журналистка
Еми Барух, както и за книги на незаслужено
премълчавани човечни български поети
и писатели като Йордан Ковачев, Стефан
Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър
Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев,
Таня Николова, Калин Михайлов, Васил
Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов.
Част от статиите са посветени на защитата
на справедливи български национални
каузи.
Есетата са посветени на насъщните
християнски добродетели като покаянието,
благоговението и мира, както и на
надмогването на духовни изкушения и
изопачения на историческата истина,
съществуващи в българския летопис.