Поезията на Роман Кисьов е пронизана от едно автентично боготърсачество, а неин характерен белег е сакралното – нещо изключително рядко и нехарактерно за съвременната българска поезия. Всяка негова книга е прецизно композиционно конструирана и концептуално обмислена, надграждаща и допълваща предходните му книги.
Иван Цанев
Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, родèн поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията.
Жарко Миленич
Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии”. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение.
Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.” При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен... и ставам кратък.”
Самото заглавие на тази книга свидетелствува за онова, което мексиканският поет – нобелист Октавио Пас нарича „смисъл извън текста”. Именно заглавието „продължава” смисъла извън текста: „Яйца на феникс”. Но нека цитираме тристишието „Двамата”, определило заглавието: „Единият превръща всичко в пепел / Другият заравя в пепелта / яйца на феникс.” Поетът изобщо е сравнен с феникс – символ на въздигането от собствената пепел: „...странна птица - / изгаря в огъня на своята любов / но възкръсва от пепелта на думите...” Такова е и изначалното предназначение на Поезията. В „Езеро“ поетът вижда своя „ден като вечността”, когато „В стаята ми влезе Ангелът / и подът се превърна в езеро. / Душата ми / заплува във свои води.” Защото „душата човешка” и душата „вселенска” се опитва да изрази и обясни поетът. Защото – убеден съм, че и Роман Кисьов споделя една моя мисъл за мисията на Поезията, която „изразява времето на душата и душата на времето...“ Авторът на „Яйца на феникс” споделя и сподиря тази мисъл и я осъществява при своите „лапидарии”. Кратките стихотворения сякаш се съединяват в едно продължаващо дълго (от първата до последната страница) стихотворение.
Кръстьо Станишев
Начало