Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар и бунтар. Друг път слушаме соловите му акапелни изпълнения на градско-градински представител на този вид хвъркати създания. Както и нерядко думата взима и техният трети вид крилат перушанин – бъбривият присмехулник, речовит омайник, който винаги е слънчев и никога хладен, мрачен и усоен. Затова обичам пението на крилатия поет г-н Изток Осойник, чието утро винаги изгрява от запад...
Румен Леонидов
Стиховете на Изток Осойник са причудлива смес от мощен, аналитичен ум, бунтарски дух и чиста, направо детска емпатия. Такива странни съчетания не се срещат под път и над път и закономерно оставят дълготрайна следа. Хубаво е, че днес българският читател има възможността да се убеди във всичко това сам.
Иван Ланджев
Начало