Преди да пристигне в България, Кристофър Бъкстън е живял за
кратко на много места по света. Идва тук през 1977-а, по „Людмилино време”,
като преподавател по английски на Петя Дубарова и на още десетки възпитаници на
Английската гимназия в Бургас.
Автор е на редица статии, есета и документални изследвания,
на три романа и една пиеса с теми от българската история, а също и на няколко
поетични книги, в които е включена и баладата за бургаския рейс №4.
Настоящият роман изследва един от тъмните мигове в историята
ни – няколко десетилетия след падането ни под византийско робство. В сюжета се
сблъскват истинските наследници на короната и самозванците, ламтящи за власт,
кръстоносци на път за Светите земи и прокудени викингски нотабили. В кълбото от
коварство и интриги, братоубийства и предателства, покълва и избуява една
страстна и невъзможна любов.
Книгата е умело дозирана смес от приключения, романтика,
исторически познания и динамично действие.
„Младите днес залитат по чуждото, защото не познават
историята си. Самият аз пишех експериментално и отвлечено, докато не открих
чудния свят на българския фолклор и славно минало”, признава англичанинът,
чиито деца се казват Малина и Иван Владислав.