Ти, скъпи читателю, за
всеки случай се въоръжи с носна кърпичка. На мен се случи, ще се случи и на
теб да си поплачеш над някое стихотворение. Защото поезията на Мая Попова
умерва право в сърцето – а от сърцето до сълзата пътят е повече от кратък.
Това по никакъв начин не я превръща в хленчеща поезия – точно обратното: това,
което прегърнах в следващите стихотворения, е... тяхното мъжество. Не защото
голямото момиче Мая Попова е възмъжало, но така художествено се е натаралежило,
че е превърнало тъгата и болката в крепост. Това, че ни допуска в тази
крепост, означава, че е потеглил пътят на доверието – от автора към читателя.
Аз го извървях, ще го извървиш и ти.
Камелия Кондова
Начало