Японската писателка
Банана Йошимото е родена в Токио на 24 юли 1964 г. Специализира
литература в най-големия университет в Япония - Nihon University.
Нейната дебютна новела „Кухнята“ излиза през 1988 г. и се превръща в
абсолютен бестселър, като само в Япония е преиздавана над 60 пъти. По
сюжета са създадени и два филма – първият е продуциран от Японската
телевизия, а вторият излиза в Хонконг през 1997 г .
Кухните са любимото
място на главната героиня Микаге Сакураи – младо японско момиче,
открило твърде рано самотата в живота си. Родителите й умират млади.
Отгледана от баба си и дядо си, Микаге остава сам сама на този свят
малко след като постъпва в прогимназията. Животът я среща случайно със
стар познат от университета – Юичи Танабе, с когото заживяват заедно.
Кухнята е ключов символ в изпълнената с тиха емоция и ненатрапчив
лиризъм новела. От една страна, това е мястото, където Микаге за първи
път посреща самотата. Отивайки в дома на Юичи, героинята се влюбва в
кухнята и постепенно се привързва към своите домакини. Микаге разбира,
че в живота я очакват още много кухни, още много недокоснати и
неоткрити неща. Готварството става нейна страст, а любовта към Юичи –
все по-явна. Докато най-накрая откриват своята кухня – в един колет със
скариди и сашими…
… „Всички ние си
мислим, че имаме много пътища и можем да избираме. Или пък по-вярното
е, че мечтаем за мига, когато ще можем сами да избираме. Сега обаче
ясно разбирах нещо, което можех добре да изразя с думи. Не бях
фаталистка, но бях убедена, че пътят винаги е предопределен.
Всекидневното дихание, погледите, повтарящите се дни – всичко е
предопределено. И тогава става така, че преди да се осъзнаеш, съвсем
естествено се оказваш легнал посред зима в някаква локва на някакъв
покрив в непознато място, с някакъв кацудон в раницата и с поглед,
вперен в нощното небе. О, колко е красив месецът! Изправих се и почуках
на прозореца на стаята на Юичи.”…
Начало