„Майната им
на хилядата динара“ е брилянтна
антивоенна, горчиво-иронична книга,
която изобилства с всички нюанси на
хумора, сатирата, гротеската, но и с
отлично познаване на балканската
психопатология, свързана с ежедневието
на живота и смъртта. Сюжетната нишка
проследява един ден на хърватско-бошняшкото
бойно поле, в село Музаферовите къщи,
където се случва парадоксалната среща
между шестима души от специалните
хърватски формирования, дегизирани
като войници от босненската армия, със
същия брой босненски войници, преоблечени
в хърватски униформи. В хода на напрегнатото
дебнене всеки от участниците прехвърля
в съзнанието си случките, довели го до
тази съдбовна, а – както се оказва – и
гибелна среща.
Езикът на романа често
е натуралистичен, но това само засилва
внушението на книгата като автентично
свидетелство за войната, за мотивите,
по-точно за липсата на истински мотиви
у повечето от войниците за участие в
нея, и дава възможност да чуем истинския
жив, саркастичен, дори безмилостен в
откровеността си глас на нашето съвремие.