Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в
дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс й отвори,
но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната
безмълвно.
Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да
й проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е
послушала. Каза с най-мъченическия си глас:
- Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш.
- Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна
сестра й. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето
ми е червено и пъпчасало, за да ме наричаш по онзи ужасен начин!
Начало