Озаглавих тази стихосбирка „Детски стихове за големи хора“. Защо ли? Защото това наистина са стихове за деца, но за тези, новите, „индиговите“ както ги наричат, деца. Деца, за които е обидно да напишеш: „Тръгна по пътечка Мечо / след завоя срещна Клечо...“, деца, които в много отношения са големи хора и далеч превъзхождат, например в техническите си познания, своите родители (за баба и дядо да не говорим!)
Направих проба – като с лакмусова хартийка – с внучката на мои приятели, 9-годишна. Попитах я кои стихотворения от бъдещата книжка най-много є харесват. И тя ми поднесе подбор, който ме смая! Харесала беше точно стихотворенията, които и на мен, автора, ми харесват повече от другите. Това не е ли избор на „голям“ човек? Но стиховете са и за родителите на тези деца, нека ги прочетат с очите на децата, нека ги облее изумителната детска сетивност към всичко, което се случва наоколо и може би ще разберат, чрез децата си, че светът не е отишъл, а е отскочил далеч напред. Така родителите, без да подозират, ще са си взели крадешком малко от виолетовото сияние – индиговата аура – на децата; аурата на новата човешка раса.
ЦВЕТЧЕТА-ПЕПЕРУДИ
Ах, колко много пеперуди!
Летят като луди, летят като луди
и как ухаят, как ухаят!
От где вземат аромат – те си знаят!
Не, не! Излъгах се – не са пеперуди!
Това цветчета са – тъй златисти, тъй чудни
и летят само, ако вятър разклати
клоните, цъфнали на липата.
Начало