Неочаквано
за мен се оказа необходимо да поясня
някои характеристики на своите стихове.
Използвал
съм различни системи на стихосложение:
силаботоническа, тоническа, досилабическа,
както и междинни форми. Освен
стихотворенията, които са хем метрически
организирани, хем римувани, има и такива,
които са само едно от двете. Римата
понякога следва строга схема, друг път
– не, или пък е спорадична.
От
твърдите форми съм използвал както
вездесъщия сонет, така и рондо, Спенсърова
строфа, Алкеева строфа. Последната ни
отвежда до още нещо: форми на античната
метрика, стандартно модифицирани. Освен
към споменатата Алкеева строфа съм
посягал и към елегическия дистих, и към
асклепиадовите стихове, като понякога
съм ги римувал (в разрез с античните
норми).
Свободните
стихове практически отсъстват.
Също
тъй в широк диапазон, както метриката,
е и езикът ми.
Подробности
– в бележките в края на книгата.
Към
днешната конюнктура в българската
поезия творбите ми нямат почти никакво
отношение – както формално, така и
смислово.
Словото за мен не е нито инертен материал,
с който да запълвам страниците, нито
средство за манипулация, нито начин да
удовлетворя тщеславието си или
арогантността си, не е параван за
прагматични цели, или поле за дебилни
забавления, не е и някаква мистична
самостоятелна субстанция, съществуваща
по свои закони, напълно вън от реалността.
Словото е смисъл (и е добре той да е
истинен), търсене на смисъл, изграждане
на смисъл, осмисляне на себе си и света.
В.
М.
Начало