Иван
Попов (1927 – 1995) е известен най-вече като
краевед, автор на книгата „Сатовчанските
камбани“ (2010), с която заслужено се
нарежда до имената на видни родопски
краеведи като Васил Дечов, Стою Шишков,
Атанас Примовски, Петър Маринов, свещеник
Константин Канев и др.
В
книгата си „Избрани разкази и публицистика“
(по-голямата част от прозаическите
текстове са публикувани в периодичния
печат през 70-те и 80-те години на миналия
век) Иван Попов разкрива и дарбата си
на самобитен разказвач на истории,
свързани както с миналото на родния му
край, така и с неговата съвременност.
Това са повествования за разнолики,
често пъти драматични, човешки съдби;
за паметни места и знаци на човешкото,
за превратностите в живота и за
стремленията на хората от Югозападните
Родопи.
В
публицистичните текстове вниманието
на автора е насочено към важни исторически
събития: възрожденската дейност на
видни личности от селата Долен и Сатовча,
борбата им за национална свобода и
църковна независимост; освобождението
на този край от турско робство през
октомври 1913 г.; житейските и професионални
пътища на първите учители, посветили
усилията си на образователното дело в
този отдалечен край на родината и др.
Във всички тези текстове се откроява
присъствието на загрижен летописец,
родолюбец, призван да защитава българщината
с правдивото си слово.