|
Описание
|
С непокорността и страстта на вглъбяването, с които
„Историята на жена ми” (1942) на Фющ обръща гръб не само на научните и
политическите истерии, а и на целия грубо непристоен свят, без да забравя или
да се отказва нито за миг от обективността, занимавайки се изключително с
вътрешните трепети на външния свят, с познатите на всички ни сложнотии,
интериори и абстракции на душата – то се оказва едва ли не самотно в
европейската литература произведение. Има един-единствен по-ранен паралел, романът в писма на Шодерло дьо Лакло
„Опасни връзки”. И само темата им да беше еднаква. Употребата на
езика е аналогична. Държат не само на изразителността на езиковото
несъвършенство. Държат на грешките в езика. Фющ и Лакло ясно разграничават нещата, за които човек има свободен
избор, от нещата, за които няма. Смятат животинския нагон не за лично качество,
а за енергиен източник на сетивната и емоционалната дейност. От която човек не
може свободно да се откаже, нито да я имитира безнаказано. Без да се вземе
предвид тази тънка разлика, без това малко откритие не може да бъде проумяна не
само собствената малка история на отделния човек, но и голямата му история.
|
Начало