„Следобед, някъде към пет” е моята мечта за книга. Това са стихове, писани в последните десет години – публикувани и непубликувани. Малки истории за приятелство, любов, раздяла…, за тайните, които крие в себе си големият град и в които се изкушавам да надникна, за живота и смъртта, за извървения път и този, който все още предстои.
Обичам времето след работа, някъде около пет. Tогава се случват най-интересните неща в живота ми. Срещам се с невероятни хора. Най-силно усещам ритъма на града, вдишвам свободния му дух, попивам красотата на улиците, опива ме умората и сладкия привкус на почивката. Гледам как край мен хората бързат за среща с приятели, за кафе, да пазаруват, вечерят, да гледат филм, да видят децата си, да прочетат книга, да разходят кучето или просто се прибират у дома.
Срещам и некрасивото лице на града – просяци, клошари, бездомни животни, пищят линейки... Светът не винаги е такъв, какъвто бихме искали да бъде…
Така в главата ми се раждат идеи за кратки разкази и стихове. Това е моята гледна точка. Приятно четене!
Начало