Новелата
„Старата“
(2012) носи атмосферата на затънтените
селца из дълбоката провинция, реална и
магична, претворена в характерния за
Вояшински минималистичен стил. Там, във
фургон край необгледни царевични полета,
живее малък човек, който смята себе си
за избран. Не умее да чете и пише, не е
принуден да полага старания за нищо,
защото не търси признание. Все повече
се смалява, разговаряйки с Твореца и
опитвайки се да изпълни волята му - да
стане последен в света. От тази мисъл
извира сила и чувство за свобода, което
не могат да разколебаят никакви житейски
изпитания. Светът е олицетворен от
образа на Старата, неговата жена, сякаш
пратена му като изпитание свише. Изпратен
в психиатрична болница, героят обяснява
на лекаря, че в замяна на това е получил
в дар умението да се възхищава. Затова
рисува на парченца хартия пейзажи и
хора с единствения копнеж след него да
останат само тези неподписани скромни
знаци памет. Книгата е преведена на
френски, английски, испански и украински
език.
Начало