...
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне
над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
(“Да съм слънчево момиче”, 1975 г.)
...
I want, when I am tired and breathe my last,
that it – the sun – should not cool down in me,
and that like my red blood its light
should flare above the gardens and the farmlands.
That it should fly among the happy people
to tell about itself and me,
and I would be alive, alive forever,
because my sun would not be setting, ever.
(“To be a sunny girl”, 1975)
Начало