Кореспонденцията на двама от
най-големите поети в следвоенната европейска литература – Ингеборг Бахман и
Паул Целан – излиза на немски език едва през 2008 година, но благодарение на
публикуването ѝ стават много по-ясни както сложните лични и творчески отношения
между двама души с коренно противоположни съдби (Ингеборг, австрийската
студентка по философия, дъщеря на бивш член на Германската
националсоциалистическата партия, и Паул, безотечественикът евреин, чиито
родители са загинали в германски концентрационен лагер, а той самият е оцелял в
румънски трудов лагер), така и важни моменти от литературния живот в Европа в
средата на ХХ век, несъмнено повлиян от военните травми като всичко останало,
особено в немскоезична среда.