|
Описание
|
Драги читатели, ако четете тези редове, ще се съгласите с мен, че поезията е подарък от автора за всеки, който успее да разпознае собственото си лице под маската от стихове. Подарък – защото, прочитайки, той го приема, с усмивка или сълзи, като такъв. Едно стихотворение трябва да се прочете поне два пъти. Първият път, повърхностно, за да се разбере темата, а вторият път – за синтез на отделните елементи, разобличаващи заглавието. Инспирацията е необходим фактор при създаването – както в прозата, така и в поезията. Тя е някой път очаквана, а понякога изневиделица. Не отделиш ли и време, за да запишеш това, което ти диктува, тя светкавично изчезва.
За разлика от първата стихосбирка, в която по-голям брой стихотворения бяха на любовна тематика, преплитащи се с философски опити, наречени „философски разсъждения за любовта“, в тази, в последните два цикъла само, е творено по тоновете на китарата на Ерато. Срещат се заглавия от епическа поезия, докато доминиращи са философските стихове.
Сигурно се питате защо „Феникс“? Да, много от Вас ще зададат този въпрос. Много са причините за името на стихосбирката. Споделям само една – защо именно това заглавие, как тази птица, която е символ както на самотата, тъгата, така и на прераждането, регенерацията, възобновяването, е заела челното място след дебюта на „Празно сърце“.
Всеки един автор се стреми към по-добро изпълнение, по-ярко впечатление у читателите. Става длъжник на читателите. Всеки опит е нова възможност. И всеки нов опит е ново начало. Мислиш, докато решиш, но решаваш без да мислиш. И пишеш. Имаш чувството, че си станал роб на поезията, която ти налага същността си – да твориш. Съчетания от думи, комбинация от рими, избор на заглавия – всичко наново. А целта не се променя. Тя остава същата. Създаване на нещо ново, различно, по-добро. Амбицията играе важна роля. Така Фениксът, в името на стихосбирката, е символ на новото, различното... За по-добро – не знам. Читателите са комисията по оценяване. И Аристотел е казал – „слушателят, във всички случаи на красноречие, е съдия, в един или друг смисъл на думата.“ („Реторика“).
Затова, читатели, този апел е към Вас – четете и съдете! Никица Христов
|
Начало