В настоящата
монография се изследва ролята на Парламента, подготвил условията за смяната на
обществената система в България след 10 ноември 1989 г. Смяната на системата се
разглежда като смяна на политическата и икономическа система на държавния
социализъм с многопартийна политическа демокрация и капиталистическа пазарна икономика. Акцентира се на
факта, че основните причини за смяната на системата в България са
геополитически, но конкретните резултати са следствие от дейността на човешкия
фактор, в това число и в Парламента.
Мащабната трансформация, извършена по мирен начин, представлява непознат
до този момент експеримент, при който за изключително кратко време, чрез политически
плурализъм е разширен достъпът до властта и създадени условия за установяване
на капитализъм от „периферен” тип с разрушителни последици за българското
общество - за което отговорност носят парламентарно представените партии.
Защитава се тезата, че Парламентът не можа да разреши основната историческа и
политическа задача на нацията през последното десетилетие на ХХ в. – смяната на
системата да се осъществи на законова база, но в името на добре осъзнатите
национални интереси на България в условията на глобализиращ се свят.
Начало