През последните години менторството намира широко приложение в
дейността на бизнес организациите за подготовка на висококвалифицирани кадри.
Менторските взаимоотношения могат да бъдат от полза за служители в
неравностойно положение, които трудно се приобщават на работното място, без
подкрепата на висшето ръководство и инициативи на бизнес организациите за
професионално развитие, кариерно израстване, адаптация и социализация в
трудовия процес. В
монографичното изследване са разгледани въпроси на менторството и поведението
на хората в неравностойно положение в социална и трудова среда.
Открояват
се методически характеристики на разработването и управлението на менторски
програми за служители в неравностойно положение по отношение на тяхната
същност, особености, етапи, подетапи и дейности в български бизнес организации
от сектора на услугите. Целта на монографията е да
се предложи авторова методика за разработване и управление на менторски
програми за служители в неравностойно положение в български бизнес организации
от сектора на услугите. За постигането на основната цел на монографията е
направен преглед на теоретичните изследвания относно менторството и хората в
неравностойно положение в социална и трудова среда, като са систематизирани
основните научни възгледи.
Извършено
е предварително проучване на нагласите на висши ръководители в български бизнес
организации от сектора на услугите за разработване и управление на менторски
програми за служители в неравностойно положение. Въз основа на получените
резултати от проучването в практиката е създадена методика за разработване и
управление на менторски програми за служители в неравностойно положение в
български бизнес организации от сектора на услугите.
Начало