Косата ми
танцува поредния си хаотичен танц в разрошената прегръдка на вятъра.
Слънцето лепи целувка след целувка по снежното ми лице.
А гънките по омачканата ми рокля сякаш се изкривяват в изчервени усмивки.
Червилата ми потракват нервно забравени в чантата,
гласът ми писука в няколко октави и рисува хвъркати ноти все по-високо по
петолинието на децибелите.
Превръщат се в детски кикот – спонтанен, неканен, неочакван.
Всичко е неочаквано, спонтанно, неканено! Но няма значение! Нищо няма
значение, има само любов!
Начало