Описание
|
Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха – горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. Долу – бит е. Апартамент. Директен хол. Камина. И в нея вече – пепел от звездите. Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов – един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му.
|