В сборника са включени девет разказа и двайсетина
стихотворения.
В лириката преобладават зимните пейзажи, допълнени и
преосмислени от последващите разкази, въпреки че действието в повечето от тях
се развива през лятото на морския бряг. Героите са близки до нас хора, погълнати
от обикновеното, досадно и скучно сиво ежедневие. Техните проблеми са също
обикновени и ежедневни. Случките в разказите са както и техните герои – дребни
и незначителни, далеч от големите мащабни житейски и световни проблеми. И
въпреки насочеността към дребните житейски съдби, дребнавостта не присъства в
повествованието. Героите, делничните люде, поставени пред насъщните житейски
проблеми, измъкват скритите си в дъното на душата способности на самоанализ, преценка
за доброто и злото, заемат правилната за себе си и за случая позиция и излизат
с чест и достойнство от ситуациите.
Водеща тема в цялата книга е любовта. Любовта – като стремеж
към щастие, като склонност към себераздаване и себеотрицание, любов огнена, пламтяща,
жадувана... и в повечето случаи, за съжаление, недостижима. И както любовта е
пътеводната ни светлина от раждане до сетния ни дъх, така любовта прозира от
всичките стихове и разкази в книгата – от първата до последната страница.
Начало