И точно,
когато си мислела, че злото най-после е мирясало, и то й обърквало сметките.
Вземало с две ръце това, което я правело цяла. Мелиса не е от тези, които се оплакват. Тя е от хората, които живеят. Не чака,
не се надява, не настоява. Затова и получава. Точно когато нищо добро не
очаква, доброто идва, за да остане!