„Дървото на спомена“ е книга за съхраняването на паметта – литературната, но именно чрез нея на човешката. И това е така, понеже човечеството е родено и продължава да се ражда във и чрез литературата и винаги когато забравя това, то е принудено да плаща все по-жестока цена.
Поводите за книгата са два – единият е чисто формален и е резултат от експеримент в областта на стиха. Другият е в самата реалност, провокирала автора към задълбочаване на рефлексиите за живота, смъртта и литературата. Внезапната смърт на няколко скъпи приятели започва да извиква един след друг спомен след спомен, а те от своя страна да се трансформират в стихове, посветени на близки приятели и творци, създавали през годините чувството за естетическа мяра на автора.