Ръкописите със заглавие „Lex Dei quam praecepit dominus ad Moysen“ („Закон божи, който бог предаде на Мойсей“), открити през ІХ-ХІ в., не престават да бъдат обект на интерес за историци, юристи, филолози, теолози и пр. В допълнение към теориите за неавтентичността на заглавието на текста, в който са представени паралелни норми от Мойсеевите и римските закони, е и назоваването му през ХVІ в. като „Collatio legum Mosaicarum et Romanarum“ (Съпоставка на Мойсеевите и римските закони).
Collatio е нетрадиционен и уникален за епохата си сравнителноправен опус. Древният автор е дал пример за отношение към различните правни култури и народи и за търсене на единството на човешката цивилизация в спазването на универсални закони.
Книгата съдържа латинския текст на този извор на правото с редактиран и анотиран превод на български, изложение по въпроси, свързани с ръкописите, тяхното авторство, период и цели на създаване, предназначение и пр. Представени са основните мнения и хипотези, както и библиография за самия източник, за римското и еврейското право през Късната античност и Ранното средновековие.