Изповед
Обичам те!
Помни, до теб ще бъда
в хубави и в трудни дни,
ако ти поискаш,
дори и само като
... жената в сянка
От това навярно
понякога ще ме боли.
Но укор няма да срещнеш
в очите ми.
Защото в живота ми се втъка,
подарявайки ми искреност и нежност,
и много красота.
Ти ми позволи да се почувствам жена –
желана и обичана.
До деня, в който те срещнах,
живеех само с моето минало.
Не търсех бъднини.
Не разбрах кога и какво
точно се случи,
но се улавям как мисля за теб,
в много лична и в обща съдба.
В есенната светлина на дните ми
аз търся твоите очи.
Сърцето ми в радост и тъга,
макар и уморено,
теб търси и за теб скърби.
Ти за мен си бъдеще,
макар и ефимерно,
и една непонятна поезия,
изпълваща дните ми
със светлина и надежда,
от която в душата просветва.
В есенната светлина на дните ми
любов човешка се пробуди.
Не се плаши. Не е беда,
макар че и от радостта боли.
Очите ти за мен са
две опасно искрени звезди.
Искам с обич,
докосвайки те с устни,
всичко за себе си да ти разкажа,
дори в свойто откровение да изгоря.
Съдба!
Начало