И стиховете в сбирката
„Точно време” са пронизани от мотива
за съня, за неясния, множествения субект
на сънуващия – както бе в емблематичното
за 80-те години Владимир-Левчево
стихотворение „Кой сънува моя живот”,
както е в книгите му „Събрани сънища”
(2005), „София под луната” (1991), „Сънувани
разкази” (2014). И в тази книга споменът
за детството в софийския квартал край
Западен парк, с многозначния символ на
менящата не само цветовете си Витоша,
се разгръща в уводната поема – само
гдето споменът е отишъл още по-назад
във времето...
Но въпреки тази тематична
свързаност, стихотворенията в „Точно
време” са радикално нови, различни, в
сравнение с поетиката на творбите от
предишните стихосбирки на поета. Това
е книга с трагически вариации за
отминаващите мигове, за техните образи
и за възможността/невъзможността да ги
имаме като памет, като осмислен наш
живот. В тази книга, чрез библейските
сюжети и чудеса, можем да съберем
безкрайното множество на човешките
лица и съдби в едно-единствено въплъщение
(„Богоявление”). Това е концептуална
книга: тук в цикъла „Портрети” евангелисти
и персонажи от старогръцката античност
ни дават като матрици възможност да
мислим в психологическа дълбочина и в
предметността на жестовете им заобикалящи
ни типажи от ежедневието. А заедно с
тази усложнена проблематика в
стихотворенията имаме и виртуозна игра
със стихосложението, чуваме и ритмиката,
строфиката и звукописа от лирически
текстове на Яворов и Лилиев. „Точно
време” трябва да бъде една внимателно
четена книга!
Проф. Михаил Неделчев
Начало