1. БЪЛГАРСКА ШАХМАТНА КОМПОЗИЦИЯ
Българската шахматна композиция води началото си от 1923 г. Тогава в ръководството си по шах Фердинанд Хоринек публикува своя задача – първата съставена от българин.
По-късно литературното списание „Нива“ открива шахматна рубрика „Задачи и етюди“ под редакцията на бъдещия шахмайстор д-р Юрий Тошев и Ришард Русецки. В него печатат задачи А. Таниелян, А. Шмалко, К. Кулев. Свои произведения публикуват и наши известни майстори-практици като А. Цветков, Е. Карастойчев.
През 1947 г. започва да излиза периодично списанието „Шахматна мисъл“. То обединява бързо българските шахматисти, в това число и проблемистите. Списанието открива редовна рубрика по композиция. Неин пръв и дългогодишен редактор е арх. Вл. Рангелов. Създава се и организационен орган, който от 1952 г. се наименова Комисия по шахматна композиция към Българската федерация по шахмат. Скоро България става член на Комисията по композиция при ФИДЕ. Наши представители участват в работата на тази комисия. Но по редица причини, органът на българските проблемисти се разпуска от 1989 г. и престава да действа.
От 1948 г. настъпва един период на силна творческа активност на проблемистите К. Хайрабедян, Д. Манев, С. Ботев, М. Михайлов, Н. Димитров, Г. Попов, П. Пешев, а по-късно и на Е. Узунов, К. Стоянов, Е. Георгиев, М. Н. Попов, А. Златанов.
Към края на 50-те и началото на 60-те години нашата композиция прави истински качествен скок в своето развитие. Все повече започват да се публикуват произведения с интересни съдържания и висока художествена стойност, твърде чести стават успешните участия в международните конкурси. Появява се ново, твърде талантливо поколение проблемисти: В. Забунов, Ив. Игнатиев, П. Петков, В. Алайков. К. Гандев, К. Стойчев. И нашата композиция вече се нарежда сред първите в света.
После идва ред на нови имена: Ст. Сергиев, Я. Цветков, Ив. Виденов, Г. Станев, Ст. Кръстев, К. Желязков и други, а в последните години – Ив. Паскалев, В. Александров, Д. Костадинов.
Забележителни са творческите и спортните постижения на най-добрите ни проблемисти, носители на множество престижни отличия в международни турнири и конкурси. П. Петков и В. Алайков са удостоени с най-високото звание по композиция – международен гросмайстор, а К. Гандев е международен майстор. П. Петков убедително е начело в ранглистата на ФИДЕ, изградена на базата на броя на публикуваните задачи в албумите на тази световна организация. Петков е световен първенец при обратните матове за периода 1989-1991 г. Освен това на световните първенства по композиция трима български проблемисти са победители в отделни раздели – Забунов, Петков и Алайков. На 5-тото световно първенство (1994-97) България е на пето място, а в комплексното индивидуално класиране Алайков е втори.
За международни съдии по композиция са утвърдени А. Таниелян, Вл. Рангелов, Н. Димитров, В. Алайков, Ив. Игнатиев, В. Забунов и П. Петков.
През 1976 г. България е домакин и организатор на първото в света присъствено състезание по решаване на задачи и етюди. Николай Димитров има особени заслуги то да прерастне в световно първенство.
Няколко български участия са много успешни. През 1979 г. във Финландия нашата страна заема призовото трето място, а Коста Ангелов става световен шампион по решаване. За този си голям успех Ангелов е удостоен с титлата „Международен майстор по решаване“. За доброто ни отборно класиране допринася и вторият ни участник Георги Евангелатов. За съжаление от дълго време България е прекратила участието си в тези световни първенства.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Българска шахматна композиция
2. Български проблемисти с международни звания
Петко А. Петков
Венелин Алайков
Красимир Гандев
3. Известни български проблемисти
Фердинанд Хоринек (1897-1982)
Ришард Русецки (1900-1986)
Александър Шмалко (1900-1957)
Аршавир Таниелян (1911-1978)
Стефан Стефчев (1911-1979)
Владимир Рангелов
Вартекс Рупенян (1922-1999)
Атанас Татев
Давид Овадия (1923–1995)
Димитър Манев
Симеон Ботев (1925-1983)
Атанас Николов
Николай Гарчев (1928-2001)
Владимир Забунов (1928-1995)
Станислав Русецки (1928-1983)
Крикор Хайрабедян
Николай Димитров
Петър Пешев
Андрей Карталски
Тодор Иванов
Борис Веселинов (1930-1950)
Божидар Бояджиев
Георги Попов
Михаил Михайлов
Михаил Н. Попов (1935-1970)
Кирил Стоянов
Георги Станев
Ангел Златанов
Иван Игнатиев (1939-1993)
Иван Виденов
Емил Георгиев
Иван Гетев
Eмануил Узунов
Константин Стойчев
Стoян Стоянов
Стефан Сергиев
Стефан Драгостинов
Явор Цветков
Борислав Атанасов
Андре Хайрабедян
Иван Паскалев
Георги Францов
Николай Майданов
Стилиян Кръстев
Кирил Желязков
Димитър Бояджиев
Велко Александров
Диян Костадинов
4. Състезатели-шахматисти, композирали задачи и етюди
Александър Цветков (1914-1990)
Емил Карастойчев (1916 –1997)
Божидар Марков
Иван Галев (1925-1992)
Михаил Балчиклиев
Николай Минев
Здравко Кадрев (1933-1990)
5. Жени – проблемистки
Лина Иванова
Ж. Тодорова
Светла Бешева
Петрана Стайкова
6. Задачи от български проблемисти
К. Кулев
Д. Николов – София
Ж. Кънчев – Добрич
Д.Г.Цветков – София
Момчил Георгиев
М. Славов
Славчо Тошев – Видин
Здравко Стоилов – Самоков
И. Йончев – София
Г. Димитров – Пловдив
Д. Пенков – София
Борис Горанов – Лом
Марин Маринов – Лом
Крачун Крачунов
Д. Кръстанов – София
М. Добрев – София
П. Димов – Стара Загора
инж.Д.Искров – София
Иван Иванов – Белоградчик
Йордан Йончев – Кула
арх.Е. Паскалев – Сливен
Й. Пеев – София
инж.Георги Димов – София
арх.Илия Цветков – София
инж.Неделчо Неделчев – Русе
Сашо Наумов
Светлин Шайгаровски – Добрич
Симеон и Мариан Винчеви – Троян
Петромир Панайотов – Шумен
Лъчезар Станчев – Бургас
Начало