“Животът е сън”... такова е индивидуалното човешко светоусещане и то
най-вече за “времето”. Докато всъщност “реалността” е колективно дело на
множество умове; така нашето индивидуално възприятие всъщност работи с
код – разгадава общата “действителност” “дадена” му уж буквално в
сетивата. Сънят е свободен ход на въображението, подобно на метафизиката
(или митовете) например. Всъщност най-великата и жива метафизика е в
съновника, който предлага една граматика на колективно
“безсъзнателното”. Именно в индивидуалното възприятие се премахва онази
привидна граница, или “преход”(?), между “сън” и “будност”;
“въобразеното” светкавично става действителност, (“в началото бе
логосът”), но “тук” – без “отвъдна подплата”... Въображението създава
релевантни светове, съответстващи на мислимото с “езиковост”... В този
смисъл разбирането предхожда означаването. Пак в този смисъл не се
налага сънят да се схваща “метафорично”, още по-малко да се тълкува
постфактум.
Начало