... И не със лукса на „Балкантурист”
И не със преводача-екскурзоводка,
Аз със духа си български и чист
аз правя днес прощалната разходка.
Сбогувам се със този слънчев край
със пътя край морето, със морето.
Ах, нейде ако съществува рай,
то значи аз съм в него. Пеят светли
в очите ми води и небеса.
Между лозята пътят лъкатуши.
И този свят от прости чудеса
ме прави пак добър, великодушен.
Не ме засяга този битпазар
на флиртове, валути и бикини.
Това море ме прави господар
на облаците, на вълните сини.
Тук всичко извисява моя дух
И аз сега се чувствам внук достоен
На оня див и честен Аспарух
подир когото ти, земя, си моя!
Начало