Веднага след появата
си книгата „Ракия“ бе оценена като
явление в съвременната чешка литература,
получи престижни награди, привлече
интереса на читателите и понастоящем
се превежда на редица езици. Кратките
разкази носят меланхолията на нашето
съвремие, авторът, „панелно“ дете, от
ранните си години търси самотата и бяга
от самотата, но тя неизменно го преследва
и намира. В банатската му самота нахлуват
спомени от срещи с различни места и хора
и постепенно пред читателя се оформя
калейдоскоп от образи на наши съвременници.
Съвсем обяснимо, тъкмо в банатската
самота, ненатрапчиво, с много деликатност
прозират отправки към Библията („Стадо“),
Евангелието (“Неделята Квазимодо“),
към християнската вяра и възхитата от
величието на природата. Кратките
импресии, имащи общо по-скоро с лириката,
отколкото с прозата, внушават на читателя,
че човек, който е дълбоко свързан с
музиката, световната литературна класика
и другите художествени жанрове, не може
да бъде истински самотен.
Начало